Пропускане към основното съдържание

Политолог: Финландия ще запълни липсващата част в пъзела на сигурността в Северна Европа

600 артилерийски части, 12 000 професионални войници и 600 000 резервисти, 55 бойни самолета F-18, които ще бъдат заменени с F-35 - ако НАТО включи Финландия. 1300 километра граница и сложна история с Русия.

В четвъртък финландският президент Саули Ниинистьо и премиерът Санна Марин съвместно обявиха подкрепата си за членство, което ще сложи край на военния неутралитет на страната. Официалната политическа позиция се очаква да бъде обявена утре, но както Финландия, така и съседна Швеция изглежда са решени да се присъединят към сделката възможно най-скоро.

Това идва, след като руската агресия срещу Украйна преобърна обществените и политически нагласи в двете страни. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обеща да се присъединят бързо, при условие че бъдат одобрени от всяка страна-членка.

Последва първото предизвикателство, като турският президент Реджеп Тайип Ердоган каза, че не гледа положително на разширяването, защото Швеция е една от страните, в които се намират членове на ПКК.

Официалните искания и евентуален процес на присъединяване на Хелзинки и Стокхолм към НАТО са на хоризонта, но изглежда, че с войната в Украйна Владимир Путин вкара в пакта като единствената западна съседка, с която се опитва да поддържа добри отношения – това споделя д-р. Мика Аалтола, политолог и директор на Финландския институт по международни отношения.

„Винаги съм смятал, че има смисъл Финландия да се присъедини към Запада и трябва да се присъедини към НАТО. Трудният въпрос винаги е бил кога и как. Повечето финландци се противопоставяха на присъединяването към НАТО, но мнението им се промени  след като станаха свидетели на руската атака. Финландците вече са наясно, че Русия представлява заплаха за тех и съседите им и тежкия избор стана лесен. Според настоящите анкети 75% от населението на страната подкрепя членството."

Снимка: Getty Images

Коментари

ПОПУЛЯРНО

Проф. Евелина Келбечева: България си плаща на Русия за така нареченото "Освобождение"

"България си плаща на Русия за така нареченото "Освобождение", което е геополитически проект на Руската империя, за да се добере до проливите". Това обясни в интервю за предаването "Неделя 150" по програма "Хоризонт" историкът и преподавател в Американския университет проф. Евелина Келбечева: "Още през 1878 година България плаща 2 120 000 златни лева като военна контрибуция на Русия, по-късно към това се прибавят 2 095 000 златни лева за Източна Румелия, през 1885 година. Към 1890 година ние плащаме към 56 милиона златни лева за така нареченото Освобождение. Аз не мога да го нарека Освобождение". "Да не забравяме, че в момента, в който Червената армия нахлува в България с четвърт милион военнослужещи, цялата сила на Черноморския си флот – над 1000 самолета авиация, между 1944 и 1947 година ние издържаме една окупационна армия", допълни още проф. Келбечева: "Общо хората, които м

Станаха ли медиите инструмент на управляващите, вместо четвърта власт

Работата на професионално подготвения журналист предполага контакт с първоизточници и поднасяне на две гледни точки спрямо всяка информация. Това дава възможност на всеки читател, слушател или зрител да изгради свое мнение за случващото се. Опитите за заглушаване на гласове или пък медии, е категорично нарушаване на свободата на словото, казва Ирина Велева, главен редактор на сайта "Мениджър нюз" и член на журито на конкурса за чиста журналистика на Dir.bg Web Report. Все по-често може да се чуят хора, които признават, че не се интересуват от новини, казва Велева. Според нея това е притеснителен отказ да погледнеш действителността в очите. За изминалите 10 години тя откроява процес на бягството от достоверните източници на информация, а хората стават жертва на пропаганда и фалшиви новини. За Велева причината се корени във влиянието на социалните мрежи, които хората вече възприемат за медии. По повод 91-то място на България в класа