Пропускане към основното съдържание

Проф. Волфганг Бенедек: В началото на войната Русия се съобразяваше с международното право, вече не толкова

"Цялата територия на Украйна може да се разглежда като място на престъпление". Думите са на главния прокурор на Международния наказателен съд в Хага Карим Хан, след като посети киевското предградие Буча. "Ние сме тук, защото имаме основателни причини да смятаме, че тук се извършват престъпления, които попадат под юрисдикцията на нашия съд", каза още той и посочи, че за да "стигнем до истината", се изисква независимо и безпристрастно разследване".

Екип от съдебни експерти на Международния наказателен съд вече е започнал работа в Буча. А първата стъпка на независимо и безпристрастно разследване направиха международни експерти от Организацията за сигурност и сътрудничество и Европа (ОССЕ). И откриха доказателства, че при инвазията си в Украйна Русия е извършила военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Това става ясно от доклад на организацията.

През март беше създадена мисия с представители на 45 от общо 57-те държави членки на ОССЕ, която да провери за извършени военни престъпления в Украйна, като след това предаде събраната информация на международния съд.

Мисията на ОССЕ се проведе в рамките на т.нар. "Московски механизъм", приет през 1991 година на конференция в Москва. Той позволява по искане на най-малко 10 страни членки да се проведе разследване, което може да е насочено дори срещу страна членка, която не е съгласна с него. Такъв е случаят и сега - Русия се обяви твърдо против мисията.

Преди изслушване на екипа експерти в Брюксел и пред американския конгрес за работата на мисията на ОССЕ, резултатите и последствията от нея, интервю за предаването "Събота 150" даде ръководителят на екипа Волфганг Бенедек, професор по международно право в университета в Грац.

"Нашата задача беше да установим дали и какви нарушения има на международното право и на човешките права. В случая става дума за нарушени права на цивилните граждани, за закрилата на цивилните граждани, която е предмет на международното право в случай на война. Конкретно става дума за обстрела на жилищни сгради, болници, училища и детски градини, на хуманитарни конвои с превозни средства, с които се евакуират цивилни. Или с други думи - атакуващите сили не са взели всички необходими предпазни мерки за защита на цивилното население".

В доклада си подчертавате, че някои атаки умишлено нарушават международното законодателство за правата на човека и доказателства за това са били многократно документирани в хода на конфликта. Можете ли обаче да заключите дали руското нападение само по себе си е умишлена или систематична атака, насочена срещу цивилно население, проф. Бенедек?

Останахме с впечатлението, че в началото на войната след 24-ти февруари руските сили се съобразяваха повече с международното право и не атакуваха така усилено цивилни цели. Но след първите признаци на военни несгоди това напълно се промени и руските сили сякаш вече не се притесняваха от цивилните жертви.

Докладът на членовете на мисията показва, че на терен са установени "ясни модели на нарушения на международното хуманитарно право". Какви са тези модели?

Става дума за обстрел на жилищни райони в населени места, които нямат никаква военна стойност. Както и за целенасоченото унищожаване на инфраструктура, която също няма отношение към военните действия. Или с други думи - говорим за систематично и умишлено разрушаване на цели без значение от военна гледна точка.

А какво можете да кажете за използваните оръжия и муниции, проф. Бенедек?

Със сигурност продължават да се използват оръжия, които предизвикват ненужно тежки наранявания на цивилните жертви. Такива са например касетъчните боеприпаси, а нито Русия, нито Украйна са подписали конвенцията, която забранява използването им. В този смисъл и двете страни формално нямат пречки да си служат с тях. Но от морална гледна точка използването на касетъчни бомби е недопустимо заради тежките наранявания и страдания, които предизвикват.

В доклада Ви четем още едно обвинение - окупаторите не се придържат към правилата на водене на война. Това звучи много цинично. Какво имате предвид?

Окупацията и поведението на окупационните сили също са предмет на международното право. Нашата мисия установи редица нарушения. Примери за това са отстраняването на местните власти, принудата на местни журналисти да произвеждат субективни журналистически материали, "фалшиви новини", както ги наричаме. Нарушение е също принудителното отвеждане на украински граждани от окупираните територии в Русия, както и че окупационните сили не се грижат за изхранването на цивилните.

Вашият доклад съдържа и доказателства за нарушения от страна на Украйна. Какви са те?

Тъй като нашата задача беше да установим дали има нарушения на международното право в цяла Украйна, ние проучихме и поведението на украинската армия. Натъкнахме се на нарушения и на двете страни в отношението към военнопленниците.

Украйна не спазва правата на пленените - не винаги ги идентифицира, не предава данните им на Международния комитет на Червения кръст, не са настанени в отделни помещения, а по-скоро са третирани като криминални престъпници. Междувременно получихме уверенията на властите, че това се е променило, но нарушения определено имаше.

Украинските власти публикуваха видеокадри с руски военнопленници в социалните мрежи. Това също ли спада към нарушенията на украинците, проф. Бенедек?

Това също е една от критиките в нашия доклад. Международното хуманитарно право казва, че е недопустимо да се уронва достойнството на военнопленниците като се превръщат в зрелище. Така че тези кадри определено са нарушение на международните норми.

Проф. Бенедек, с Вашия екип не бяхте на място от съображения за сигурност. Как работихте? Как събирахте и обработвахте информацията?

Имаме изградена мрежа от контакти на място с неправителствени организации, с хора, които разследват военни престъпления, с международни организации, като ООН, които имат представители на терен и ни помагаха с данни и доказателствен материал. Работихме и с разследващи журналисти, като например с разследващата журналистическа група "Белингкат".

Обработихме множество сигнали от социалните медии, разследвахме сателитни снимки, получавахме разузнавателна информация от службите. А университетът в Йейл, който има специален проект в Украйна, ни помогна с конкретна информация за обстрелваните болници и поликлиники. Така успяхме да съберем достатъчно проверена информация от най-различни източници.

Разбира се, разговаряхме и с официални лица. Но информацията от тях представлява малка, несъществена част от материалите за нашия доклад.

Русия подпомогна ли мисията на ОССЕ по някакъв начин мисията?

За съжаление не. Още в началото на мисията ни се обърнахме към руската делегация в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа с молба да ни предоставят информация, защото искаме да отразим и тяхната позиция. Но от там ни препоръчаха да следим интернет страницата на руското министерство на отбраната. Въпреки това ние се опитахме, доколкото е възможно, да включим в нашия доклад и руската гледна точка.

Събраната информация е предоставена на международния съд. В доклада описвате и начините за установяване на виновните и предаването им на съд. Как ще се случи това?

Има няколко етапа на подготовка. Първо трябва да има изготвена добра документация на предполагаемите военни престъпления. Нашият доклад, който изготвихме за три седмици, е само началото. На място вече работи мисия на Върховния комисариат за правата на човека на ООН и тя със сигурност ще даде по-задълбочен анализ на събитията.

За установяването на военни престъпления има нужда от криминалистични доказателства, а това изисква време. Знаем, че Международният съд вече работи в Украйна. На ход е украинската прокуратура, която получава помощ от ЕС. Освен това прокуратурите на трети държави, където това е предвидено в националното законодателство, също могат да разследват, да повдигат обвинения и да изправят пред съд предполагаемите виновни. Такива трети държави са например Полша, Германия и Литва.

Допускате ли, че руският президент Владимир Путин един ден може да бъде изправен пред съд?

В момента това е малко вероятно, но не бива да го изключваме. Помните югославските войни. Тогава никой не предполагаше, че виновниците ще бъдат изправени пред съд. Но и Милошевич, и Младич, и Караджич бяха съдени. Но в момента наистина не изглежда вероятно Путин да бъде съден.

Снимка: Atlantic Council

Коментари

ПОПУЛЯРНО

За Елизабет Втора като глава на Англиканската църква и защитник на вярата

Само Луи 14-и е управлявал в Европа по-дълго от нея. Кралица Елизабет Втора остана 70 години на трона и през цялото време беше глава на Англиканската църква. В понеделник ще бъде погребана до покойния си съпруг принц Филип. По време на националния траур и предаването на короната се отиграват древни ритуали, но участието на Църквата на Англия винаги е на предно място. След отделянето на англиканската църква от Ватикана, ролята на монарха става много важна. Това обясни пред БНР негово преподобие каноник Лий Франсис-Декани, чиято енория е в графство Есекс. "Титлата, която се дава на монарсите, е "Върховен управител на Църквата на Англия"или Глава на църквата. При коронясването, монархът получава още титлата "Защитник на вярата". Това означава, че кралицата, или сега кралят, имат централна роля в текущия живот на църквата, като назначаването на епископите и приемането на съответното законодателство“. Ваше преподобие, нека поговорим още малко за Англиканската църкв

Политолог: Финландия ще запълни липсващата част в пъзела на сигурността в Северна Европа

600 артилерийски части, 12 000 професионални войници и 600 000 резервисти, 55 бойни самолета F-18, които ще бъдат заменени с F-35 - ако НАТО включи Финландия. 1300 километра граница и сложна история с Русия. В четвъртък финландският президент Саули Ниинистьо и премиерът Санна Марин съвместно обявиха подкрепата си за членство, което ще сложи край на военния неутралитет на страната. Официалната политическа позиция се очаква да бъде обявена утре, но както Финландия, така и съседна Швеция изглежда са решени да се присъединят към сделката възможно най-скоро. Това идва, след като руската агресия срещу Украйна преобърна обществените и политически нагласи в двете страни. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обеща да се присъединят бързо, при условие че бъдат одобрени от всяка страна-членка. Последва първото предизвикателство, като турският президент Реджеп Тайип Ердоган каза, че не гледа положително на разширяването, защото Швеция е една от ст

ООН настоява за спешна хуманитарна помощ от $160 млн. за бедстващ Пакистан (Видео)

ООН иска да бъдат предоставени 160 милиона долара в подкрепа на Пакистан. Държавата е засегната от безпрецедентни наводнения. Световната организация и пакистанското правителство ще отправят утре официална молба за набавяне на тази сума за спешно подпомагане на страната, предаде Франс прес, като се позова на Стефан Дюжарик, говорителя на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, цитирани от БНР. Очаква се ситуацията да се влоши, тъй като валежите продължават, каза говорителят на Гутериш. Той добави, че ООН "вече е осигурила седем милиона долара от други програми, за да покрие най-спешните нужди. Още три милиона долара са били отпуснати от Фонда на ООН за извънредни ситуации. Десетки милиони жители на Пакистан страдат от най-проливните мусонни дъждове от три десетилетия. Най-малко 1136 души загинаха, много къщи бяха унищожени, а жизненоважна земеделска реколта - съсипана. Снимки: Getty Images, БГНЕС